КАТО ВОДОПАД

Ако  образите са замъглени, ако цветовете са недостатъчно ярки и контрастни, ако очилата вече не помагат, ако слънцето ви заслепява, ако нощем зрението ви е непълноценно или виждате кръгове около светлините, възможно е да имате катаракта.
Катарактата е основна причина за загуба на зрението при хора над 55 годишна възраст.
Днес премахването на катарактата е сравнително лесно, а някои пациенти след операцията се радват на зрение по-добро  от това, което са имали на младини.
Най-често я наричаме перде. Древните гърци пък са сравнявали това замъгляване на иначе прозрачната леща с водопад.  Катарактата не е ципа, която може да се обели, не може да се види с просто око, не предизвиква дискомфорт, болка, сълзене или зачервяване на окото. Промените в зрението настъпват постепенно и в началото дори не будят тревога. Влошаването продължава месеци или дори години.
Катарактата може да бъде вродена, може да бъде причинена от травма, диабет или продължителна употреба на някои лекарства, като стероиди, например. Много хора с късогледство развиват катаракта в млада възраст. Най-често, обаче, катарактата е част от естествения процес на стареене. Подобно на побелелите коси, катарактата не е  заболяване и при различните хора се появява на различна възраст.
Няма лекарства или диета, които биха повлияли нейното развитие. Единственият изход  е тя да бъде отстранена и на нейно място да бъде поставена изкуствена леща. Единственият път, по който може да се извърши това и така да се предотврати загубата на зрението,е оперативният път.

Офталмологът е единствено компетентен да реши кога катарактата да бъде оперирана.

Вече не е необходимо да се чака катарактата да „узрее”. Никога не сте „прекалено възрастни” за операция, както и никога не сте „прекалено възрастни” за да се наслаждавате на добро зрение!
Имплантът /изкуствената леща/ с която хирургът заменя собствената „мътна” леща е постоянен. За разлика от контактните лещи, той не се сваля, не изисква почистване и  не дразни окото.
Имплантите са различни и кой от тях ви „подхожда” най-много, става ясно след серия от изследвания на очите Ви и компютърно изчисление, извършени от  офталмолог. Тези импланти наричаме интраокуларни лещи.

Сигурно си задавате въпроса: имат ли  алтернатива интраокуларните лещи?

Преди те да бъдат изобретени, лекарите препоръчваха очила или контактни лещи след операцията. Но очилата трябваше да бъдат много дебели / „Кока – бутилка” очила /, за да наподобят възможностите на естествената леща. Това се оказа неудачно решение на проблема – освен неудобството, което причиняват, зрението не е достатъчно добро с тях. Интраокуларните лещи бяха изобретени за да се справят с този проблем.

Интраокуларните лещи са два вида – сгъваеми и несгъваеми. Те са направени от здрав пластичен материал. Усъвършенстването му  доведе до създаването на меките лещи, които се прегъват на две. Това пък направи възможно въвеждането им през по-малък отвор на окото, което, естествено, е за предпочитане – малкият разрез зараства по-бързо от големия.

Ex Obscuris Lux /От тъмнината – светлина/

Катаракталната хирургия  е микрохирургия –тя има четитири акцента: микроскоп, микроскопичен разрез, технология с претенциозното име факоемулсификация и изкуствена леща. В опитни ръце, усложненията се свеждат до минимум.

 Операцията за имплантиране на  леща обикновено се извършва със съвременни апарати, наречени факоемулсификатори, под местна анестезия/капкова/: пациентът е буден, но не усеща болка. В някои случаи се предпочита общата анестезия /пациентът спи /.
Операцията се състои в направата на много малък разрез в окото/<2.5 мм./, през който се въвежда инструмент с дебелина на връхче на химикалка. Този инструмент разбива и премахва помътнялата леща. След отстраняването на лещата, през същия миниатюрен разрез в окото се имплантира меката, сгъваема вътреочната леща, която сама се разгъва и заема постоянната си позиция в капсулния сак.

Добрата новина е, че новото поколение изкуствени лещи могат да Ви помогнат да виждате добре и наблизо, и надалече, без помощта на очила или бифокални контактни лещи, т.е. допълнително да бъдат коригирани някои аномалии на очите Ви като астигматизъм, късогледство и далекогледство.

 Трите основни видове лещи, с които се работи са:

Монофокални лещи – те имат една точка за фокусиране и предоставят добро зрение за далече.  Тези лещи, обаче, не премахват нуждата както от носене на очила за виждане наблизо/четене, работа с компютър/, така и от корекция на  съществуващ астигматизъм.

Мултифокални лещи -  с тях, след операцията, ще виждате еднакво добре наблизо и надалече без очила.

Лещи, коригиращи астигматизъм – след поставянето им, обаче, мнозинството от пациентите все още се налата да носят очила за дейности като четене и работа с компютър. Тези лещи, обикновено, са с вградени UV филтър и жълт филтър срещу опасната синя светлина. Това е важно, защото с отстраняване на естествената леща по време на операция от катаракта, окото се лишава от своя естествен защитен филтър. Сините лъчи са част от спектъра на дневната светлина, но се съдържат и в изкуствени светлинни източници, като халогенни и флуоресцентни лампи, студийни прожектори, солариумни лампи и др.

Подходящата за Вас леща зависи както от състоянието на очите Ви, така и от желанието Ви да бъдете изцяло независими от очила.

Катарактата може драстично да промени начина Ви на живот.
Само с една кратка процедура може да премахнете мъглата и да виждате добре нещата и хората, които обичате.
Веднъж премахната, катарактата не може да се появи отново. Възможно е, обаче, след време отново зрението Ви да се замъгли. Става дума за т.н. вторична катаракта. Третира се чрез кратка лазерна процедура.

Катаракталната хирургия има  успеваемост над  98 %.
Постоянните постижения и подобрения в технологиите и хирургичните инструменти позволяват процедурата да бъде изключително сигурна и надеждна.

Повечето хора се изненадват колко лесна, кратка и безболезнена процедура е операцията на катаракта. 

Окото прилича на фотоапарат, в който роговицата и лещата представляват обектива, а ирисът е блендата му.
Цветът на очите се определя от цвета на ириса, който се вижда през прозрачната роговица.
Непосредствено зад зеницата е лещата. Тя фокусира светлината върху ретината/тънката покривка на дъното на окото/. Ретината е фотографската плака върху която се получава образа от обектива. При човека картината се обработва от мозъка.

Три неща са задължителни за добро зрение:
-добро фокусиране / обикновено с помощта на очила/
-чиста леща
-здрава ретина