ГЛАУКОМАТА – ТИХИЯТ КРАДЕЦ

Названието на глаукомата идва от древногръцки / glaukos– светло-зелен /. Понякога, по време на глаукомен пристъп, цветът на зеницата може да стане жълто-зелен.

Глаукомата е  тежко заболяване. И много коварно. Една от най-честите причини за слепота. Предотвратяването на нейното прогресиране е предизвикателство за всяко общество.

В основата на глаукомата е нарушената регулация на вътреочното налягане. Повишението му определя всички нейни симптоми. Глаукомата е група от дегенеративни заболявания, обединени от един общ признак – прогресивно  и типично увреждане на зрителния нерв и зрителното поле.

В 2/3 от случаите това се дължи на увеличеното  вътреочно нялягане, а в 1/3 от случаите – на съдови промени. При липса на лечение, резултатът е частична или пълна слепота.

За всеки пациент същестува индивидуална норма за вътреочно налягане.

Нормално е това налягане, при което няма опасност от увреждане на зрителния нерв и зрителното поле.

Счита се, че границите на нормалното вътреочно налягане са между 10 и 22 mm Hg. В някои случаи, например, при вече изразено увреждане на зрителния нерв  или при някои състояния, като диабет и атеросклероза, вътреочното налягане трябва да е под 18 mm Hg и дори да се понижи в границите на 10-15 mm Hg. Така ще се избегне прогресирането на уврежданията от глаукомата.

Налягането  при глаукомата  се дължи на течност, която нормално се намира в окото, но в случаите на заболяване, тя не се оттича добре по една или друга причина.

Развитието на болестта зависи от начина на живот.

Лечението изисква педантизъм.

Честият лекарският контрол е задължителен.

Ако глаукомата се развива веднага или наскоро след раждането, говорим за „вродена” или „конгенитална” глаукома. В по-късна детска възраст различаваме „детска” или „юношеска” глаукома.

Най-разпространена е глаукомата след 35-годишна възраст, която не е свързана с други очни заболявания – т.н. „първична глаукома”. Ако заболяване се дължи на други очни болести като възпаления, промени в лещата, травми, тя се нарича „вторична глаукома”.
Наследствеността при глаукомата е 30 %. Ако сте над 45 и е налице един от следните рискови фактори: болен близък, късогледство, диабет, очна травма, употреба на кортизонови препарати, непременно посещавайте вашия офталмолог   един път годишно.  Глаукомата обикновено засяга и двете очи, възможно е те да са засегнати в различна степен.

Наричат я „тихият крадец” защото  може да открадне съвсем незабележимо 90% от зрението. Как е възможно ли? В задната част на окото се намира т.н. сляпо петно. На това място в ретината нервните влакна се събират за да формират зрителния нерв. Сляпото петно няма светлочувствителни клетки, но , благодарение способността на мозъка да „дорисува картината”,  ние я виждаме в нейната цялост.  Точно тези довършителни работи на  мозъка не ни позволяват  да забележим рано симптомите на глаукомата. През това време тя постепенно и неусетно поразява оптичния нерв.

Освен безсимптомно, глаукомата може да протече и с пристъпи на повишено вътреочно налягане: болки в съответното око, слепоочието и половината глава, притъмняване, намаление на зрението, цветни кръгове около лампата, гадене, повръщане.

Заболяване се диагностицира чрез:
-измерване на вътреочното налягане
-оглед на зрителния нерв с офталмоскоп
-изследване на зрителното поле /периметрия/
-оглеждане на предния очен сегмент и камерния ъгъл /гониоскопия/.
Глаукомата е лечима. Каквото и да е вашето вътреочно налягане, неговото намаляване и редовно измерване пречат на болестта да прогресира.
Различаваме два основни типа глаукома:
-Откритоъгълна: по-честата форма на глаукома, без предупредителни симптоми. Години наред може да не бъде диагностицирана. При тази форма структурата на дренажната система изглежда нормална, но течността не се оттчича адекватно по една или друга причина.
-Закритоъгълна /хронична/ глаукома: в тези случаи дренажната система е стеснена, а впоследствие - блокирана.
Уврежданията, които глаукомата предизвиква, са необратими, затова  дръжте вътреочното си налягане под контрол. В това е спасението. Редовно прилаганите медикаменти и хирургичното лечение също намаляват риска от слепота. Лечението с капки е първата и най-популярна стъпка. Някои от тях намаляват течността, произвеждана от окото, докато други подобряват оттичането й. Втората стъпка е лазерната терапия и хирургията.
Целта на лечението при глаукома е да се предотврати прогресирането на заболяването чрез:
-медикаменти под формата на капки и таблети
-лазерна терапия
-оперативно лечение – създава се втори дренажен канал или се поставя дренажен имплант за да се намали налягането.

Процедурата наречена лазерна трабекулопластика подобрява дренажа  при пациенти с откритоъгълна глаукома. При пациентите със закритоъгълна  глаукома се прилага т.н. лазерна иридотомия / нарича се така, защото се прави малък отвор в ириса /.

Операциите при глаукома възстановяват нормалните пътища за отток на вътреочната течност или намаляват нейната продукция.
Успеваемостт на антиглаукомните операции е 95 %.
Те не подобряват зрението, но го запазват до състоянието, в което е до момента на операцията.
При всяка оперативна интервенция има малък риск от усложнения като кръвоизливи, възпаление, потъмнение на лещата, силно намаляване на вътреочното налягане, но те са несравними с риска от необратима загуба на зрението.

Различават се три начина за хирургично лечение на глаукомата:

1.Трабекулектомия.
2.Хирургична иридектомия.
3.Циклотерапия – за намаляване на произвежданата в окото течност от цилиарното тяло директно,  чрез лазер или чрез криотерапия /замразяване/.

След фистулизиращите операции / трабекулектомия/, вътреочната течност се оттича през създадената фистула и причинява надигане на конюнктивата под горния клепач / филтрационна възглавничка/, което причинява дразнене. Трябва да се спазва хигиена и да се прилагат временно капки и мехлеми.
Оперативните методи за лечение на вродената глаукома при децата са  по-различни и са известни като гониотомия и трабекулотомия.

Развитието на вече диагностицираната глаукома зависи много и от начина ви на живот:
Избягвайте физическите и психически претоварвания.
Максималната разрешена тежест  е 10 килограма.
Каквото и да правите – четете, чертаете, шиете, не го правете с наведена глава и при лошо осветление.

Хранете се рационално, съответно на възрастта си, отдайте предпочитания на зеленчуците, рибата, плодовете, ограничете мазнините и захарта.
Спрете цигарите.
Осигурете си здрав сън.
Ако пътувате , не си забравяте капките!

   Понякога зрението се влошава след операцията и остава така седмици, дори месеци, други пациенти казват, че никога преди не са виждали по-добре. Хирургичното лечение не във всички случаи е ключът към добрия изход на заболяването. Единствено офталмохирургът може да прецени кое натежава – вредата или ползата от оперативна намеса.       
--------------------------------------------------------------------
Човешкото око възприема само малка част от електромагнитния спектър, само т.н. видима светлина. Чувствителността на окото е различна за различните дължини на вълните на светлината, т.е. за различните цветове. Окото възприема само обхвата между пурпурния (760nm) и виолетовия цвят (400nm), а най-добре се вижда зеления цвят (550nm).