ГЛАУКОМАТА – ТИХИЯТ КРАДЕЦ |
Названието на глаукомата идва от древногръцки / glaukos– светло-зелен /. Понякога, по време на глаукомен пристъп, цветът на зеницата може да стане жълто-зелен. Глаукомата е тежко заболяване. И много коварно. Една от най-честите причини за слепота. Предотвратяването на нейното прогресиране е предизвикателство за всяко общество. В основата на глаукомата е нарушената регулация на вътреочното налягане. Повишението му определя всички нейни симптоми. Глаукомата е група от дегенеративни заболявания, обединени от един общ признак – прогресивно и типично увреждане на зрителния нерв и зрителното поле. В 2/3 от случаите това се дължи на увеличеното вътреочно нялягане, а в 1/3 от случаите – на съдови промени. При липса на лечение, резултатът е частична или пълна слепота. За всеки пациент същестува индивидуална норма за вътреочно налягане. Нормално е това налягане, при което няма опасност от увреждане на зрителния нерв и зрителното поле. Счита се, че границите на нормалното вътреочно налягане са между 10 и 22 mm Hg. В някои случаи, например, при вече изразено увреждане на зрителния нерв или при някои състояния, като диабет и атеросклероза, вътреочното налягане трябва да е под 18 mm Hg и дори да се понижи в границите на 10-15 mm Hg. Така ще се избегне прогресирането на уврежданията от глаукомата. Налягането при глаукомата се дължи на течност, която нормално се намира в окото, но в случаите на заболяване, тя не се оттича добре по една или друга причина. Развитието на болестта зависи от начина на живот. Лечението изисква педантизъм. Честият лекарският контрол е задължителен. Ако глаукомата се развива веднага или наскоро след раждането, говорим за „вродена” или „конгенитална” глаукома. В по-късна детска възраст различаваме „детска” или „юношеска” глаукома. Най-разпространена е глаукомата след 35-годишна възраст, която не е свързана с други очни заболявания – т.н. „първична глаукома”. Ако заболяване се дължи на други очни болести като възпаления, промени в лещата, травми, тя се нарича „вторична глаукома”. Наричат я „тихият крадец” защото може да открадне съвсем незабележимо 90% от зрението. Как е възможно ли? В задната част на окото се намира т.н. сляпо петно. На това място в ретината нервните влакна се събират за да формират зрителния нерв. Сляпото петно няма светлочувствителни клетки, но , благодарение способността на мозъка да „дорисува картината”, ние я виждаме в нейната цялост. Точно тези довършителни работи на мозъка не ни позволяват да забележим рано симптомите на глаукомата. През това време тя постепенно и неусетно поразява оптичния нерв. Освен безсимптомно, глаукомата може да протече и с пристъпи на повишено вътреочно налягане: болки в съответното око, слепоочието и половината глава, притъмняване, намаление на зрението, цветни кръгове около лампата, гадене, повръщане. Заболяване се диагностицира чрез: Процедурата наречена лазерна трабекулопластика подобрява дренажа при пациенти с откритоъгълна глаукома. При пациентите със закритоъгълна глаукома се прилага т.н. лазерна иридотомия / нарича се така, защото се прави малък отвор в ириса /. Операциите при глаукома възстановяват нормалните пътища за отток на вътреочната течност или намаляват нейната продукция. 1.Трабекулектомия. След фистулизиращите операции / трабекулектомия/, вътреочната течност се оттича през създадената фистула и причинява надигане на конюнктивата под горния клепач / филтрационна възглавничка/, което причинява дразнене. Трябва да се спазва хигиена и да се прилагат временно капки и мехлеми. Развитието на вече диагностицираната глаукома зависи много и от начина ви на живот: Хранете се рационално, съответно на възрастта си, отдайте предпочитания на зеленчуците, рибата, плодовете, ограничете мазнините и захарта. Понякога зрението се влошава след операцията и остава така седмици, дори месеци, други пациенти казват, че никога преди не са виждали по-добре. Хирургичното лечение не във всички случаи е ключът към добрия изход на заболяването. Единствено офталмохирургът може да прецени кое натежава – вредата или ползата от оперативна намеса.
|